Представяне на първото СD със записи на Васко Абаджиев в Българския културен институт в Будапеща

На 19.10.2010г. в Българския културен институт в Будапеща ст.н.с. д-р Христо Василев представи първия компакт диск със записи на великия български музикант, цигулков виртуоз и композитор Васко Абаджиев. Записите са от Златния фонд на Българското национално радио. Кратката беседа беше придружена с изпълнения на артиста и филмов материал съхранил неговия образ.

Публиката възторжено аплодира невероятното изпълнение звучащо от тон колоните. Ръководството на Института беше подготвило образцово проявата с отпечатване на рекламни материали на български и унгарски език. По време на срещата беше осигурен симултанен превод на унгарски език.

Накрая присъстващите благодариха на организаторите за чудесната вечер.

Особено ценно беше одобрението на г-жа Пенка Чангова- Менхарт, доайен на българите в Унгария. С невероятните за нейните над 90 години свежест и вълнение тя сподели спомени за Васко Абаджиев, който е бил близък приятел на семейството по време на престоя си в Унгария в края на 40-те години.

Впечатляващо беше и възхищението на двама млади унгарски музиканти- членове на местната филхармония, които професионално оцениха висшата класа на артиста. Това дълбоко впечатли г-н Василев и затвърди в него убеждението, че си струва да се популяризира изкуството на българския гений най вече и заради младите музиканти. Това е едно изкуство, един връх, който носи радост на хората от целия културен свят.

Тази цигулка не трябва да мълчи
От Петер Щефан, в. Das Neue Blatt, Хамбург, 16 Май 1967 г.

Цигулката плаче и ридае. Нейните тонове изпълват малката зала на хамбургската Музикхале. Четири дузини хора са седнали върху твърдите столове. Забравили мизерното помещение, те се взират очаровани в пъргавите пръсти на дребния човек, който стои там отпред на сцената. Той свири, затворил очи. Сякаш се вслушва навътре в себе си, сякаш се опитва със своето виртуозно цигулково изпълнение да върне миналото.

Дали той си спомня за времето на детството, за деня, когато бе получил правото да свири пред краля в огледалната зала на брюкселския дворец? Дали мисли за блестящите концерти в Рим и Ню Йорк, във Виена и Стокхолм? За времето, когато европейските критици го величаеха като "Дяволския цигулар на ХХ век" - за това, че никой друг цигулар не изпълняваше с такава сигурност и не владееше като него трудните пасажи (грифове) на Паганини? Или пък мисли за страшния ден преди една година, когато кариерата му изглеждаше загубена завинаги - когато той, прегазен от кола, попадна в болницата с тежки наранявания …
Кой е този мъж? Васко Абаджиев, роден на 14 януари 1926 в София, България – това е написано в паспорта му. Любителите на музиката знаят това име. Още 6-годишен го смятат за вундеркинд. Тогава той търка студентската банка редом с 20-годишните студенти на ръководената от неговия баща Николай Музикална академия в София. Гастроли из цяла Европа го правят прочут. На 26 години той получава Димитровска награда в злато, най-голямото българско музикално отличие.

Той беше звезда. Гостува на Берлинските филхармоници, на Лайпцигския Гевандхауз оркестър, на най-големите оркестри на Европа и изнася няколкостотин концерта. Сравняват го с Паганини, с Давид Ойстрах, с Йехуди Менухин. Когато той се появява, в касите на концертните предприемачи потичат пари. А той самият получава по хиляда долара за вечер - четири хиляди марки!

И тогава идва страшната нощ в бързия влак Прага - Будапеща. Един непознат - вероятно политически атентатор – поваля с удар Васко в коридора на влака. Неговата майка, пианистката проф. Лала Абаджиева, тогава спасява живота на Васко. Скоро след това двамата бягат на Запад. Но и днес все още може да се види дълбокият белег на челото, останал на цигуларя от удара.

Най-напред в Берлин, после в Хамбург Васко и неговата майка намират своята нова родина. Но на старата жена й остават само малко години да се грижи за своя надарен син. На 2 октомври 1965 г. тя умира от сърдечно страдание. Васко остава самичък, той загубва своята опора. В кръчмите на St. Paul той свиреше за бира и ракия - един гений, за когото имаше опасност да завърши живота си на улицата.

Още веднаж той отпразнува едно блестящо завръщане. Но преди да се включи в многообещаващо концертно турне из Европа, бе прегазен от автомобил.

Месеци наред Васко Абаджиев лежа в болница. Шокът беше по-лош от раните. Когато най-накрая, противно на съветите на лекарите, той отново взе цигулката в ръка, му се стори, че пред него е едно ново начало.

"Моите пръсти бяха още здрави.." казва той днес. "За това аз трябваше да се опитам. Знаех, че само музиката може отново да ми даде смелост за живот …"

Ето, той е отново на концертния подиум в Хамбург. Вглъбен в себе си, не забелязващ нищо наоколо. Само малко приятели се отзовават, за да преживеят заедно завръщането на "дяволския цигулар" към музиката.
Техните овации изкарват сълзи от очите му. "Сега всичко ще бъде наред", шепне той при слизането от подиума.

Приведен, той изчезва зад завесата - един човек, който е преживял ужасно нещо и въпреки това не е загубил осанката си.

Текст към снимките (поради лошото им качество, снимките не могат да бъдат представени):

Снимка 1. - Той е откритие още когато е на 6 години. На осем свири пред кралския двор в Брюксел. На 26 "вундеркиндът" Васко Абаджиев получава Димитровска награда в злато.

Сравняват цигуларя с тъмните кичури и ловките пръсти с Паганини- дяволския цигулар.

Беше му предсказана нечувана кариера. Тогава дойде съдбоносният удар:

Един удар, едно тежко нещастие. Смъртта на неговата любима майка изкара гениалния музикант от релсите.

Изглеждаше, че прословутата хамбургска Reeperbahn щеше да се окаже неговата крайна спирка.

Но сега приятелите на Васко твърдят, че на цигулковия гений все пак ще му се отдаде да се завърне.

Снимка 2. - Една вечер с "дяволския цигулар" - като омагьосани се взират слушателите в ловките пръсти на някогашното дете-чудо Васко Абаджиев. Все още концертните зали са полупразни, когато той свири. Ще има ли за него още едно завръщане?

Снимка 3. - Васко Абаджиев - в разговор с нашия репортер Петер Щефан (вляво).

"Цигулката е съдържанието на моя живот" казва той.

Abendsblatt , Hamburg
Nr.83 vom 0 9.04.1966, Seite13
Paganiniabend mit Vasco Abadjiev

Една програма, посветена само на Паганини, предложи Васко Абаджиев при своята вчерашна солова вечер в Малката музикална зала - един цигулков брилянтен фойерверк, пълен с двойни акорди, флажолетни тонове и т.н., при което пръстовата и лъкова техника може да се каже , че са учудващо прецизни.
Преди всичко, премереното в капричиите прави всяко от тях също връх на концерта. Те прозвучаха с красив тон, чисто и много добре построени.
Би трябвало този значителен талант бързо да наложи името си ; обаче дали само Паганини може да му помогне за това? Сърдечните, продължителни аплодисменти не изключват този въпрос от музикалния свят.

Abendsblatt , Hamburg
Nr. 108 vom 12.05.1970, Seite 16
Abadjiev: Artistik auf der Geige

Българският виртуоз на цигулката Васко Абаджиев (40), който още като вундеркинд постигна европейска слава, получи, поради тежки удари на съдбата, физически и психични увреждания. Обаче, за щастие винаги се намираха хора, които вярваха в неговия талант и продължиха да му помагат. След четиригодишна пауза той застана отново вчера на подиума на Малката музикална зала.
Свиренето на Абаджиев е толкова много поставено на артистична основа, че той не изгражда смелата архитектоника на една солова соната на Бах (C-Dur) само чрез израза й, но се концентрира напълно върху моториката на нейните фигурации.
Цигуларят направи най-голямо впечатление на публиката със своя любим композитор Паганини и преди всичко с елегантните концертни пиеси на Крайслер, Свендсен, Сен-Санс и с обработката на Крайслер на "La vida breve" от де Fallas. Към тази музика, която отговаря напълно на неговата същност и на техническите му възможноси, принадлежи и и един порив от циганска демоничност, дързост и жар. Абаджиев, обаче, по скоро сдържан и хладнокръвен, постига еднакво чрез налагащата си рутина и лекота ефект след ефект: двойните акорди и ефектите с подскачащия лък продължават да въздействуват. Флажолетните мелодии не винаги са безупречни и небрежното водене на лъка произвежда понякога киксове. Аакомпаняторът Матиас Хаусман безпогрешно поддържаше ритмичния баланс.
Извънредно сърдечните и насърчителни аплодисменти на многобройната аудитория, която извикваше цигуларя на множество изпълнения на бис, не можеше да прикрие факта, че този вид салонна виртуозност не може да спечели в острата конкурентна борба на днешната концертна дейност.

Abendsblatt, Hamburg
Nr. 55 vom 05.03.1968, Seite 16
Цигулкова акробатика

 

Българинът Васко Абаджиев се е посветил на магьосника- виртуоз Паганини. Той се налага и този път в Малката Музикална зала със своята програма от композиции на генуезкия виртуоз, чиято музикална субстанция е малка, но с чудовищна техническа трудност. Всичко това виртуозно осъществяване (действие) е с извличането на всичките му свойствени ефекти : летящите флажолетни вериги, трещящите с лявата ръка пицикати, ловът на акордите, лъковата струнна еквилибристиката между грифа и столчето(магаренцето) – всичко това се отдава в толкова голяма степен (толкова отръки) на Васко Абаджиев, че по редиците на малката, но високо компетентна публика, премина шепот. С явно смайване се вижда, какво може да се изтръгне в рамките на техническите граници а дори и извън възможностите на цигулката!